Пианистката Мария Мартинова пред Гласове: Светът е обезумял и оглупял, желанието да се угоди на масите убива културата
Следвайте " Гласове " в
Преди месец излезе новият солов албум на класическата пианистка Мария Мартинова, записан в Париж. Той се споделя " Нощ и ден ", а творбите в него са от Клод Дебюси, Морис Равел и Грегорио Занон. Албумът бе показан по, която свири в ефир. Германската социална телевизия, а в доста реномирани европейски профилирани издания за музика " Нощ и ден " бе маркиран като стойностно културно събитие: " Прекрасен и сензитивно селекциониран рецитал на клавирна музика, чиято съществена тематика са светлината и мракът. Вода, фантастични сънища и видения също населяват света, който Мария Мартинова сътворява от музиката на Дебюси, Равел и актуалния швейцарски композитор Грегорио Занон, чието произведение в две елементи дава заглавието на този албум. Пианизмът на Мартинова е ту блестящ, ту гальовен и трагичен, до момента в който тя интерпретира яркия звуков свят на тези композитори. "
Албумът е качен и в най-големите музикални платформи.
С Мария Мартинова беседва Явор Дачков.
- В новия си албум изпълнявате музика на Дебюси, Равел и актуалния швейцарски композитор Грегорио Занон. Защо избрахте тези композитори и тези творби? Този прост въпрос е подбуден и от по-широк подтекст. Винаги ми е било забавно по какъв начин актуалните реализатори на класическа музика избират репертоара си. Всичко е свирено и записвано стотици хиляди пъти, а в днешния пренаситен свят на културата (не по-различен в това отношение от консуматорския абсолютизъм на моловете) качеството сякаш се губи в изобилието.
- Въпросът ви не е прост. Точно противоположното, той е изцяло законен. Тук ще си разреша да вметна лек коментар на това, което казвате. Да, светът на културата е пренаситен. Не мисля обаче, че единствено изобилието е това, което убива качеството. Мисля, че това, което го убива, е желанието да се задоволяват масите. Оттам и гореспоменатото обилие. От друга страна, доста неща се постановат от тези, които дърпат “конците ”, по този начин наречената от вас буржоазия. Kачеството се намалява от “игрите ”, които се играят в света на културата. А те се играят най-добре от тези, които нямат подозрения, които умеят да се продават. Те не са - в по-голямата си част - тези, които са носители на качеството. Но пък са тези, които употребяват лактите си сносно, съумяват да монополизират сцените и да наложат личния си усет, или по-скоро неналичието на подобен. Те, също по този начин, обичат да бъдат “лакеи ” на масите. Сега да се върна към въпроса: изборът на репертоара беше напълно подбуден от необузданата потребност да опиша историята, която е нишката в този албум.
След години на самонаблюдение, към този момент познавам сносно “процеса ” си. Винаги съм изграждала стратегиите си съгласно това, което се случва в живота ми. Музиката, репертоарът, с който работя в даден миг, е медиаторът, посредством който мога да споделя това, което се случва в душата ми. Преди три години получих покана да се завърна на сцена като солист. В продължение на 12, съвсем 13 години се бях посветила напълно, завладяващо, даже бих споделила фанатично на камерната музика.
Но в този момент няма да приказвам за нея. Решението, което взех преди години, да се отдръпва от соло кариерата си, която започваше - това беше в миг, в който доста огромни порти се отваряха пред мен - беше подбудено от конфликта ми с някои водещи механизми в бизнеса на музиката. Бидейки млада и много атрактивна жена, беше ясно сложено какво се изисква от мен. Бях под сериозен напън. Това беше цена, която аз не бях подготвена да платя и като резултат взех радикалното решение да приключа активността си на солист. В продължение на съвсем една година не допрях пиано. Но, в подмяна на това, доста други неща се случиха. Не желая да се отбивам от главния въпрос…
През годините мои близки хора, които познаваха работата ми на концертен пианист, ме подтикваха и окуражаваха, даже предизвикваха да се завърна към активността на солист. Междувременно тази концепция беше почнала да се трансформира в потребност. Когато поканата да изляза още веднъж на сцена като солист пристигна, аз одобрих това като знак. Моментът беше пристигнал. Моментът на тотална борба със самата себе си. Реших, че отправната точка за тази стратегия ще бъде “Нощният Гаспар ”. Предизвикателство, което желаех да си дам като пианист. И това е единственият детайл, чисто инструментално, който стимулира избора на репертоара. С “Нощният Гаспар ” аз щях да погледна демона в себе си. А кой е този дявол? И по този начин започнах да построявам програмата. Кои бяха пиесите, които достоверно кореспондираха на това, което усещах в себе си, на атмосферата, която желаех да пресъздам? Исках да опиша историята на феникса, който се завръщя към живота, който полита още веднъж. Този албум символизира тъкмо това. Програмата допира чувството за самотност, безвремие. Това, което усещаме, когато сме в тъмнината на душата си. Копнежа, който изпитваме към живота. Тази стратегия “разказва ” за пътя, който извървяваме от сянката към вътрешния си храм, към светлината. Ето по този начин избрах репертоара, следвайки само вътрешните се осезания.
- В каква степен усетът на днешната аудитория дефинира избора на класическия концертиращ и записващ музикант?
- Не мога да отговоря обективно на този въпрос, по простата причина, че аз в никакъв случай не съм правила своите артистични избори по този метод: мислейки за публиката. Винаги съм следвала своя личен усет и потребността аз - като слушател и/или наблюдаващ - да бъда “оплетена ” в магията на атмосферата, която дадена стратегия основава. Критерият постоянно е бил по какъв начин бих се почувствала, в случай че чувам даден мой запис или участвам на даден мой концерт. Как вниманието ми ще бъде привлечено и арестувано? Как ще не помни действителността и ще вляза във вселената на програмата, която представям.
- По мои бегли усещания романтизмът сякаш господства в днешния репертоар на музикантите или се неистина? Имам възприятието, че мнозина стават жертва на буржоазния метод към музиката. Украшение на съумялата междинна класа (колкото и последната да се смалява в последно време). Нещо като брошка за обществен триумф. Дори и за снобизъм към този момент не става дума....
- Отново не мога да отговоря на този въпрос. Причината е, че не демонстрирам необикновен интерес към класическите музиканти, които циркулират през днешния ден, нито диря ентусиазъм от тях, т.е. не проследявам какво вършат. Може би точно защото бързо ми доскучават. Много по-интересни са ми джазмените. Между другото, при тях има тип снобизъм. Това, че музиката като цяло - освен класическата - се е трансформирала в аксесоар, несъмнено е тематика за полемика.
Връщаме се към началото на този диалог. Желанието да се служи на масите, страхът да не се накърни егото на тези, които биха били сюрпризирани от даден репертоар или интерпретация, от неподготвеността си по отношение на различното… Желанието да не се провокира ужас от срещата с по-малко познатото и, в последна сметка, потребността непременно да бъдем харесани и да бъдат цялостни залите…Между другото, оригиналността в името на оригиналността е също тип снобизъм и капиталистически метод. За мен “тайната ” е в това нещата да се вършат с усет и почтено. Тук обаче се натъкваме на проблем: вкусът е нещо, което е вродено. Той може и да бъде обработен, само че това е въпрос на потребност и среда.
- Какво от импресионизма на Дебюси и Равел може да бъде вест за чувствителността на днешния слушател? А за днешния музикант?
- Оказва се, че има вести! Преди малко повече от месец беше предпремиерата на диска. Най-безмилостната критичка на Белгия е участвала на концерта. Разбрах това, когато публикацията ѝ излезе: “Мартинова задвижи музиката на Дебюси - толкоз постоянно изцедена от сока си - в сърцето на една огнена и цветна страст. ” А преди една седмица излезе следващата критика за албума. Ще си разреша да изтъквам и оттова някои пасажи: “Нейният Дебюси е доста прям и акцентира рядко изтъкваното въздействие на Лист върху клавирните творби на композитора… По собствен личен метод е много освежаващ… Нейното пламенно преразглеждане на този френски репертоар е най-хубавото в Гаспар на Равел. Дори в нормално по-деликатното начало на “Ундин ” Мартинова не отстъпва. "
" Оказва се, че най-силната музика на Равел може да одобри “малтретиране ”, защото е доста вълнуващо. Мартинова стига право до сърцето на необузданата опасност, която се крие във вдъхновението на Равел и го прави с проява на безусловно безстрашна виртуозност… Нейната лична транскрипция на La Valse свети ослепително… Тя е страховито неудържима даже през цялото време на пиесата, когато фантазията за виенския валс към момента би трябвало да бъде необезпокоявана в съня си. Това е също толкоз Виена на Фройд, колкото и на Климт. Много ми харесва!… Много се любувах на нейния по-голям от живота Равел, който разруши ненапълно изтощените ми предразсъдъци, че съм чувал всичко това преди. Тя е голяма музикална персона и бих се радвал да чуя какво може да направи със сонатите на Прокофиев да вземем за пример. ”
Четейки това, не оставаме под усещане, че съм подходила “буржоазно ” към репертоара. Не мислите ли? Остава просто тези, които са изкушени или любопитни, да чуят албума и да отговорят на вашия въпрос сами за себе си. Определено не записвах с концепцията да съобщавам каквато и да е била вест. Просто дадох живот на тази музика по този начин, както имам вяра, че тя го заслужава.
- Името на творбата на Грегорио Занон е име и на албума. Какво ви притегли в неговата музика? В една от рецензиите написа, че тази комплицирана музика би трябвало да се слуша няколко пъти, с цел да се схване изцяло.
- Тук не мога да не опиша по какъв начин тази пиеса от две елементи - Нощ и Ден - бе включена в програмата. Швейцарският композитор Грегорио Занон, който познавам от доста години - ние следвахме дружно в Кралската академия по музика в Лондон и още по това време той ме “гонеше ” да изсвирвам музиката му - ми предложи тази творба. Това стана по един напълно непредвиден - граничещ с чудото - метод. Когато Грегорио разбра, че имам концепцията да протоколирам, той настоя да ми изпрати пиесата, предлагайки ми да я включа в програмата. Преди да съм получила партитурата, в диалог с него, аз първаначално показах съмнение. Имах доста ясно построена визия за програмата (и за нейния ред), която желаех да запиша и към този момент бях фиксирала тази концепция. Но той настоя да прегледам пиесата. В момента, в който пресвирих на пръв прочит “Нощ и Ден ” за мен беше ясно, ча тя ще бъде част от албума. Тя наблягаше водещата линия в програмата (която в този миг имаше напълно друго заглавие): пътят от тъмнината към блясъка на светлината. От нощта на демоните и виденията към детонацията на деня. Да, това е музика, която изисква и заслужава да ѝ се отдели внимание. Мога да ви кажа, че колкото по-дълбоко “влизам ” в тази пиеса, толкоз повече се очаровам от това как всяка една нота е на мястото си. За мен тя е медитация и транс в едно.
- В едно от представянията на албума се споделя, че " Валсът " на Равел (с който приключва дискът и който е писан през 1919-20 г.) е респект към виенския валс - и по този метод към унищожаването на европейската цивилизация след Първата международна война. Имахте ли такава концепция при избора и интерпретацията му?
- Не. Разбира се, аз съм осведомена с историческия подтекст на тази пиеса, само че това не беше детайл, който беше значим за мен. Всяка от пиесите, които са в програмата, е знак. “Валсът ” на Равел е финалната точка на това вътрешно пилигримство. Той е знак на разрухата на вътрешните “окови ”, на гърмежа на егото, на полета. В тази пиеса също има и скрита подигравка. Тя е и финалният танц на демоните.
- В каква степен при вас музиката е повлияна от политиката и обществената среда? Последните интересуват ли ви, когато музицирате?
- Не, по никакъв метод. Или не разбирам въпроса ви вярно? Имате поради нелепото “линчуване ” на съветски актьори, на което станахме очевидци, и още по-нелепата забрана да се показват произведения на съветски създатели, композитори? Забраната да се свири Бетовен, не си спомням в какъв подтекст, или прекъсването на проучване на дадени американски автори…Всичко това ме интересува толкоз, едвам получа следващото удостоверение, че светът е оглупял и обезумял.
- Промени ли Ковид пандемията света на класическата музика или радикалното разкъсване с публиката за две години към този момент е преодоляно?
- Няма никакво разкъсване с публиката. Мисля, че тя е по-гладна от всеки път. Гладна за контакт. Дори, бих си разрешила да кажа, за по-качествен контакт. Мисля, че хората, заради страха, който претърпяха - някои от тях към момента го носят - стартират да развиват по-голяма селективност. Заслужава ли си риска това, което ще видя или чуя?
- Албумът " Нощ и ден " е завръщане към соловата ви кариера на пианист. В последните години се изявявахте най-вече в региона на камерната музика, както и с разнообразни формати за аржентинско танго. Риск, независимост или и двете?
- И двете. Едното не може без другото.
- В последните години направихте взаимни осъществявания на музика и лирика с артисти - Юлиан Вергов, Теодора Духовникова, Еманюел Де Кандидо, Сър Джон Стендинг, Пиетро Пицути. Няколко думи за този опит?
- Този опит беше доста трогателен за мен, тъй като аз постоянно съм била в плен на думата, театъра и актьорското майсторство. Също по този начин вълнуващо беше да видя по какъв начин мои артистични визии одобряват форма. Много беше забавно да сравня работата на всеки един от тези по този начин разнообразни артисти, усета им към естетиките на стратегиите и по какъв начин всеки от един от тях подходи съгласно опита си, даже бих споделила съгласно националната си принадлежност.
- Вие се занимавате и с преподавателска работа. Какво бихте споделили за музикантите, които в този момент стартират своя път. С какво се разграничават от времето, когато вие поемахте по него?
- Трудно ми е да дам еднозначен отговор на този въпрос. Аз започнах пътя си в България като дете, т.е. в един напълно различен обществен и политически подтекст, в който изкуството към момента имаше значение; различен въпрос е за какво му се отдаваше това значение… Идвам от една напълно друга просветителна система - имам поради музикалното ми обучение в България - която ми даде доста мощна база. Това бяха напълно други времена. Феноменът Ланг Ланг не съществуваше още. Но пък Рихтер го имаше. Разбирате какво желая да кажа, нали? Социалните медии не съществуваха. Фокусът беше другаде.
Европа още не я тресеше заболяването “политическа уместност ”, с която я болести Америка. Ако направя коментар, то би било по-скоро във връзка с това как и до каква степен един започващ пътя си музикант е квалифициран за “истината ” на тази специалност, за динамиките на тези среди. Това е тематика за полемика, която е значима, многопластова и която напълно не е обвързвана единствено с практикуването на тази специалност. Повод за настрана изявление?
- Ще визиите ли албума и пред българска аудитория? Имате ли хрумвания за българската музикална сцена?
- Да, ще показва албума в границите на фестивала Мартенски музикални дни. По-късно ще го показва и в София. Що се отнася до хрумвания за българската музикална сцена: да, имам. На чие ухо да ги подшушна?
21 Дек 20221021 Дек 2022360020 Дек 2022381120 Дек 2022362119 Дек 2022556116 Дек 20223197КоментариБлагодаря,21 Дек 2022 18:45ч.
господин Дачков
Напиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати Симфо-джаз21 Дек 2022 19:38ч.
Наскоро слушах албума на маестро Любомир Денев, озаглавен Симфо-джаз. Уникално произведение, за разбирането на което солистката Мария Мартинова има главен принос. Въпреки безупречно изпълнените пасажи, както се чака от огромен типичен музикант, Мартинова е осмислила и предала логиката на творбата по един несравним метод. Едва ли мога да си показва по-добро осъществяване. Не са колебая, че креативното единство на тези двама огромни музиканти би трябвало безусловно да продължи.
Напиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати длагнест21 Дек 2022 19:49ч.
Умна жена, такива съвсем не останаха.
Напиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати МАСИТЕ?21 Дек 2022 20:27ч.
Да, за жалост е по този начин. И всеки един има шанса да не е част от масата. Въпрос на избор, не на пари, власт и сребърна лъжица. Нашето обучение даваше този късмет!
Напиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати Анонимен робот21 Дек 2022 20:28ч.
Нещо ми се губи желанието да се угоди на масите?! По-скоро да се докарат масите до аморфно положение в сгода на някои " свръххора ". Последните обаче надали дават пет цента за културата...
Напиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати Напиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати ЧетениКоментирани14 Дек 202272209 Дек 2022105317 Дек 202293017 Дек 2022255
Ние и нашите сътрудници използваме технологии като за персонализиране на наличието и рекламите, които виждате, както и с цел да проучваме трафика на уеб страницата. Изберете “Приемам ”, с цел да приемете потреблението на тези технологии. За повече информация, апелирам запознайте се с обновените и на Гласове.ком ЕООД
Преди месец излезе новият солов албум на класическата пианистка Мария Мартинова, записан в Париж. Той се споделя " Нощ и ден ", а творбите в него са от Клод Дебюси, Морис Равел и Грегорио Занон. Албумът бе показан по, която свири в ефир. Германската социална телевизия, а в доста реномирани европейски профилирани издания за музика " Нощ и ден " бе маркиран като стойностно културно събитие: " Прекрасен и сензитивно селекциониран рецитал на клавирна музика, чиято съществена тематика са светлината и мракът. Вода, фантастични сънища и видения също населяват света, който Мария Мартинова сътворява от музиката на Дебюси, Равел и актуалния швейцарски композитор Грегорио Занон, чието произведение в две елементи дава заглавието на този албум. Пианизмът на Мартинова е ту блестящ, ту гальовен и трагичен, до момента в който тя интерпретира яркия звуков свят на тези композитори. "
Албумът е качен и в най-големите музикални платформи.
С Мария Мартинова беседва Явор Дачков.
- В новия си албум изпълнявате музика на Дебюси, Равел и актуалния швейцарски композитор Грегорио Занон. Защо избрахте тези композитори и тези творби? Този прост въпрос е подбуден и от по-широк подтекст. Винаги ми е било забавно по какъв начин актуалните реализатори на класическа музика избират репертоара си. Всичко е свирено и записвано стотици хиляди пъти, а в днешния пренаситен свят на културата (не по-различен в това отношение от консуматорския абсолютизъм на моловете) качеството сякаш се губи в изобилието.
- Въпросът ви не е прост. Точно противоположното, той е изцяло законен. Тук ще си разреша да вметна лек коментар на това, което казвате. Да, светът на културата е пренаситен. Не мисля обаче, че единствено изобилието е това, което убива качеството. Мисля, че това, което го убива, е желанието да се задоволяват масите. Оттам и гореспоменатото обилие. От друга страна, доста неща се постановат от тези, които дърпат “конците ”, по този начин наречената от вас буржоазия. Kачеството се намалява от “игрите ”, които се играят в света на културата. А те се играят най-добре от тези, които нямат подозрения, които умеят да се продават. Те не са - в по-голямата си част - тези, които са носители на качеството. Но пък са тези, които употребяват лактите си сносно, съумяват да монополизират сцените и да наложат личния си усет, или по-скоро неналичието на подобен. Те, също по този начин, обичат да бъдат “лакеи ” на масите. Сега да се върна към въпроса: изборът на репертоара беше напълно подбуден от необузданата потребност да опиша историята, която е нишката в този албум.
След години на самонаблюдение, към този момент познавам сносно “процеса ” си. Винаги съм изграждала стратегиите си съгласно това, което се случва в живота ми. Музиката, репертоарът, с който работя в даден миг, е медиаторът, посредством който мога да споделя това, което се случва в душата ми. Преди три години получих покана да се завърна на сцена като солист. В продължение на 12, съвсем 13 години се бях посветила напълно, завладяващо, даже бих споделила фанатично на камерната музика.
Но в този момент няма да приказвам за нея. Решението, което взех преди години, да се отдръпва от соло кариерата си, която започваше - това беше в миг, в който доста огромни порти се отваряха пред мен - беше подбудено от конфликта ми с някои водещи механизми в бизнеса на музиката. Бидейки млада и много атрактивна жена, беше ясно сложено какво се изисква от мен. Бях под сериозен напън. Това беше цена, която аз не бях подготвена да платя и като резултат взех радикалното решение да приключа активността си на солист. В продължение на съвсем една година не допрях пиано. Но, в подмяна на това, доста други неща се случиха. Не желая да се отбивам от главния въпрос…
През годините мои близки хора, които познаваха работата ми на концертен пианист, ме подтикваха и окуражаваха, даже предизвикваха да се завърна към активността на солист. Междувременно тази концепция беше почнала да се трансформира в потребност. Когато поканата да изляза още веднъж на сцена като солист пристигна, аз одобрих това като знак. Моментът беше пристигнал. Моментът на тотална борба със самата себе си. Реших, че отправната точка за тази стратегия ще бъде “Нощният Гаспар ”. Предизвикателство, което желаех да си дам като пианист. И това е единственият детайл, чисто инструментално, който стимулира избора на репертоара. С “Нощният Гаспар ” аз щях да погледна демона в себе си. А кой е този дявол? И по този начин започнах да построявам програмата. Кои бяха пиесите, които достоверно кореспондираха на това, което усещах в себе си, на атмосферата, която желаех да пресъздам? Исках да опиша историята на феникса, който се завръщя към живота, който полита още веднъж. Този албум символизира тъкмо това. Програмата допира чувството за самотност, безвремие. Това, което усещаме, когато сме в тъмнината на душата си. Копнежа, който изпитваме към живота. Тази стратегия “разказва ” за пътя, който извървяваме от сянката към вътрешния си храм, към светлината. Ето по този начин избрах репертоара, следвайки само вътрешните се осезания.
- В каква степен усетът на днешната аудитория дефинира избора на класическия концертиращ и записващ музикант?
- Не мога да отговоря обективно на този въпрос, по простата причина, че аз в никакъв случай не съм правила своите артистични избори по този метод: мислейки за публиката. Винаги съм следвала своя личен усет и потребността аз - като слушател и/или наблюдаващ - да бъда “оплетена ” в магията на атмосферата, която дадена стратегия основава. Критерият постоянно е бил по какъв начин бих се почувствала, в случай че чувам даден мой запис или участвам на даден мой концерт. Как вниманието ми ще бъде привлечено и арестувано? Как ще не помни действителността и ще вляза във вселената на програмата, която представям.
- По мои бегли усещания романтизмът сякаш господства в днешния репертоар на музикантите или се неистина? Имам възприятието, че мнозина стават жертва на буржоазния метод към музиката. Украшение на съумялата междинна класа (колкото и последната да се смалява в последно време). Нещо като брошка за обществен триумф. Дори и за снобизъм към този момент не става дума....
- Отново не мога да отговоря на този въпрос. Причината е, че не демонстрирам необикновен интерес към класическите музиканти, които циркулират през днешния ден, нито диря ентусиазъм от тях, т.е. не проследявам какво вършат. Може би точно защото бързо ми доскучават. Много по-интересни са ми джазмените. Между другото, при тях има тип снобизъм. Това, че музиката като цяло - освен класическата - се е трансформирала в аксесоар, несъмнено е тематика за полемика.
Връщаме се към началото на този диалог. Желанието да се служи на масите, страхът да не се накърни егото на тези, които биха били сюрпризирани от даден репертоар или интерпретация, от неподготвеността си по отношение на различното… Желанието да не се провокира ужас от срещата с по-малко познатото и, в последна сметка, потребността непременно да бъдем харесани и да бъдат цялостни залите…Между другото, оригиналността в името на оригиналността е също тип снобизъм и капиталистически метод. За мен “тайната ” е в това нещата да се вършат с усет и почтено. Тук обаче се натъкваме на проблем: вкусът е нещо, което е вродено. Той може и да бъде обработен, само че това е въпрос на потребност и среда.
- Какво от импресионизма на Дебюси и Равел може да бъде вест за чувствителността на днешния слушател? А за днешния музикант?
- Оказва се, че има вести! Преди малко повече от месец беше предпремиерата на диска. Най-безмилостната критичка на Белгия е участвала на концерта. Разбрах това, когато публикацията ѝ излезе: “Мартинова задвижи музиката на Дебюси - толкоз постоянно изцедена от сока си - в сърцето на една огнена и цветна страст. ” А преди една седмица излезе следващата критика за албума. Ще си разреша да изтъквам и оттова някои пасажи: “Нейният Дебюси е доста прям и акцентира рядко изтъкваното въздействие на Лист върху клавирните творби на композитора… По собствен личен метод е много освежаващ… Нейното пламенно преразглеждане на този френски репертоар е най-хубавото в Гаспар на Равел. Дори в нормално по-деликатното начало на “Ундин ” Мартинова не отстъпва. "
" Оказва се, че най-силната музика на Равел може да одобри “малтретиране ”, защото е доста вълнуващо. Мартинова стига право до сърцето на необузданата опасност, която се крие във вдъхновението на Равел и го прави с проява на безусловно безстрашна виртуозност… Нейната лична транскрипция на La Valse свети ослепително… Тя е страховито неудържима даже през цялото време на пиесата, когато фантазията за виенския валс към момента би трябвало да бъде необезпокоявана в съня си. Това е също толкоз Виена на Фройд, колкото и на Климт. Много ми харесва!… Много се любувах на нейния по-голям от живота Равел, който разруши ненапълно изтощените ми предразсъдъци, че съм чувал всичко това преди. Тя е голяма музикална персона и бих се радвал да чуя какво може да направи със сонатите на Прокофиев да вземем за пример. ”
Четейки това, не оставаме под усещане, че съм подходила “буржоазно ” към репертоара. Не мислите ли? Остава просто тези, които са изкушени или любопитни, да чуят албума и да отговорят на вашия въпрос сами за себе си. Определено не записвах с концепцията да съобщавам каквато и да е била вест. Просто дадох живот на тази музика по този начин, както имам вяра, че тя го заслужава.
- Името на творбата на Грегорио Занон е име и на албума. Какво ви притегли в неговата музика? В една от рецензиите написа, че тази комплицирана музика би трябвало да се слуша няколко пъти, с цел да се схване изцяло.
- Тук не мога да не опиша по какъв начин тази пиеса от две елементи - Нощ и Ден - бе включена в програмата. Швейцарският композитор Грегорио Занон, който познавам от доста години - ние следвахме дружно в Кралската академия по музика в Лондон и още по това време той ме “гонеше ” да изсвирвам музиката му - ми предложи тази творба. Това стана по един напълно непредвиден - граничещ с чудото - метод. Когато Грегорио разбра, че имам концепцията да протоколирам, той настоя да ми изпрати пиесата, предлагайки ми да я включа в програмата. Преди да съм получила партитурата, в диалог с него, аз първаначално показах съмнение. Имах доста ясно построена визия за програмата (и за нейния ред), която желаех да запиша и към този момент бях фиксирала тази концепция. Но той настоя да прегледам пиесата. В момента, в който пресвирих на пръв прочит “Нощ и Ден ” за мен беше ясно, ча тя ще бъде част от албума. Тя наблягаше водещата линия в програмата (която в този миг имаше напълно друго заглавие): пътят от тъмнината към блясъка на светлината. От нощта на демоните и виденията към детонацията на деня. Да, това е музика, която изисква и заслужава да ѝ се отдели внимание. Мога да ви кажа, че колкото по-дълбоко “влизам ” в тази пиеса, толкоз повече се очаровам от това как всяка една нота е на мястото си. За мен тя е медитация и транс в едно.
- В едно от представянията на албума се споделя, че " Валсът " на Равел (с който приключва дискът и който е писан през 1919-20 г.) е респект към виенския валс - и по този метод към унищожаването на европейската цивилизация след Първата международна война. Имахте ли такава концепция при избора и интерпретацията му?
- Не. Разбира се, аз съм осведомена с историческия подтекст на тази пиеса, само че това не беше детайл, който беше значим за мен. Всяка от пиесите, които са в програмата, е знак. “Валсът ” на Равел е финалната точка на това вътрешно пилигримство. Той е знак на разрухата на вътрешните “окови ”, на гърмежа на егото, на полета. В тази пиеса също има и скрита подигравка. Тя е и финалният танц на демоните.
- В каква степен при вас музиката е повлияна от политиката и обществената среда? Последните интересуват ли ви, когато музицирате?
- Не, по никакъв метод. Или не разбирам въпроса ви вярно? Имате поради нелепото “линчуване ” на съветски актьори, на което станахме очевидци, и още по-нелепата забрана да се показват произведения на съветски създатели, композитори? Забраната да се свири Бетовен, не си спомням в какъв подтекст, или прекъсването на проучване на дадени американски автори…Всичко това ме интересува толкоз, едвам получа следващото удостоверение, че светът е оглупял и обезумял.
- Промени ли Ковид пандемията света на класическата музика или радикалното разкъсване с публиката за две години към този момент е преодоляно?
- Няма никакво разкъсване с публиката. Мисля, че тя е по-гладна от всеки път. Гладна за контакт. Дори, бих си разрешила да кажа, за по-качествен контакт. Мисля, че хората, заради страха, който претърпяха - някои от тях към момента го носят - стартират да развиват по-голяма селективност. Заслужава ли си риска това, което ще видя или чуя?
- Албумът " Нощ и ден " е завръщане към соловата ви кариера на пианист. В последните години се изявявахте най-вече в региона на камерната музика, както и с разнообразни формати за аржентинско танго. Риск, независимост или и двете?
- И двете. Едното не може без другото.
- В последните години направихте взаимни осъществявания на музика и лирика с артисти - Юлиан Вергов, Теодора Духовникова, Еманюел Де Кандидо, Сър Джон Стендинг, Пиетро Пицути. Няколко думи за този опит?
- Този опит беше доста трогателен за мен, тъй като аз постоянно съм била в плен на думата, театъра и актьорското майсторство. Също по този начин вълнуващо беше да видя по какъв начин мои артистични визии одобряват форма. Много беше забавно да сравня работата на всеки един от тези по този начин разнообразни артисти, усета им към естетиките на стратегиите и по какъв начин всеки от един от тях подходи съгласно опита си, даже бих споделила съгласно националната си принадлежност.
- Вие се занимавате и с преподавателска работа. Какво бихте споделили за музикантите, които в този момент стартират своя път. С какво се разграничават от времето, когато вие поемахте по него?
- Трудно ми е да дам еднозначен отговор на този въпрос. Аз започнах пътя си в България като дете, т.е. в един напълно различен обществен и политически подтекст, в който изкуството към момента имаше значение; различен въпрос е за какво му се отдаваше това значение… Идвам от една напълно друга просветителна система - имам поради музикалното ми обучение в България - която ми даде доста мощна база. Това бяха напълно други времена. Феноменът Ланг Ланг не съществуваше още. Но пък Рихтер го имаше. Разбирате какво желая да кажа, нали? Социалните медии не съществуваха. Фокусът беше другаде.
Европа още не я тресеше заболяването “политическа уместност ”, с която я болести Америка. Ако направя коментар, то би било по-скоро във връзка с това как и до каква степен един започващ пътя си музикант е квалифициран за “истината ” на тази специалност, за динамиките на тези среди. Това е тематика за полемика, която е значима, многопластова и която напълно не е обвързвана единствено с практикуването на тази специалност. Повод за настрана изявление?
- Ще визиите ли албума и пред българска аудитория? Имате ли хрумвания за българската музикална сцена?
- Да, ще показва албума в границите на фестивала Мартенски музикални дни. По-късно ще го показва и в София. Що се отнася до хрумвания за българската музикална сцена: да, имам. На чие ухо да ги подшушна?
21 Дек 20221021 Дек 2022360020 Дек 2022381120 Дек 2022362119 Дек 2022556116 Дек 20223197КоментариБлагодаря,21 Дек 2022 18:45ч.
господин Дачков
Напиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати Симфо-джаз21 Дек 2022 19:38ч.
Наскоро слушах албума на маестро Любомир Денев, озаглавен Симфо-джаз. Уникално произведение, за разбирането на което солистката Мария Мартинова има главен принос. Въпреки безупречно изпълнените пасажи, както се чака от огромен типичен музикант, Мартинова е осмислила и предала логиката на творбата по един несравним метод. Едва ли мога да си показва по-добро осъществяване. Не са колебая, че креативното единство на тези двама огромни музиканти би трябвало безусловно да продължи.
Напиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати длагнест21 Дек 2022 19:49ч.
Умна жена, такива съвсем не останаха.
Напиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати МАСИТЕ?21 Дек 2022 20:27ч.
Да, за жалост е по този начин. И всеки един има шанса да не е част от масата. Въпрос на избор, не на пари, власт и сребърна лъжица. Нашето обучение даваше този късмет!
Напиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати Анонимен робот21 Дек 2022 20:28ч.
Нещо ми се губи желанието да се угоди на масите?! По-скоро да се докарат масите до аморфно положение в сгода на някои " свръххора ". Последните обаче надали дават пет цента за културата...
Напиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати Напиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати ЧетениКоментирани14 Дек 202272209 Дек 2022105317 Дек 202293017 Дек 2022255
Ние и нашите сътрудници използваме технологии като за персонализиране на наличието и рекламите, които виждате, както и с цел да проучваме трафика на уеб страницата. Изберете “Приемам ”, с цел да приемете потреблението на тези технологии. За повече информация, апелирам запознайте се с обновените и на Гласове.ком ЕООД
Източник: glasove.com
КОМЕНТАРИ